Създаване на циганска писменост и литература в СССР
Далда Асанов чете вестник със семейство си в новопостроената му къща. Той е бил колхозник-стахановец в циганския колхоз "Бешкур Вакуфский" в Крим, СССР. Снимка, 1930 г., източник: Российский государственный архив кинофотодокументов (РГАКФД).
Читателите на "Свободни роми" имат възможността да се запознаят на български с избрани откъси от уникалната книга "Цыганские судьбы" (2011) на Владимир Иванович Иващенко. Авторът е ром, бил е учител по история, завършил е университета в Ростов на Дон, отделил е много време за проучване на материали за ромите в Московския централен държавен архив. Провел е изключително ценни интервюта с видни личности, много от които днес не са между живите. Основната цел на Иващенко е била да изследва процеса на усядане на ромите чергари след Октомврийската революция в Русия и включването им в колхозното движение, но книгата хвърля светлина и върху създаването на "циганска азбука" и развитието на "циганска литература" в СССР в перида 1926-1938 г. През 1938 г. съветската власт променя политиката си, прекратява подкрепата за циганите и закрива циганските вестници и организации. В книгата се използва терминът цигани, тъй като етнонимът рома все още не се употребява в общуването на руски език по това време. Утвърждаването на термина рома става през 60-те години в Югославия.
Дейността по усядането на циганите поставила на дневен ред неотложната необходимост от създаване на циганска писменост. Андрей Степанович Таранов разказва: „В главите ни се роди мисълта за създаване на писменост на цигански език. По това време в МГУ (Московския държавен университет) се провеждаше съвещание на лингвисти. Отидох при Марр (проф. Николай Яковлевич Марр) и поговорих с него. Марр внимателно ме изслуша и се отзова положително на тази идея, посъветва ме да се свържа с професор М. Вл. Сергиевски, който взе активно участие в създаването на писмеността. През 1926 г. беше съставена комисия за изработване на циганска азбука. В нея влязоха: от Всеруския съюз на циганите – Николай Александрович Панков, Нина Александровна Дударова; учени лингвисти – професор Максим Владимирович Сергиевски и Татяна Владимировна Венцел”.
Андрей Степанович Таранов, председател на Всеруския съюз на циганите - първата циганска организация в СССР просъществувала от 1925 до 1929 г. Бил е отговорен редактор на първия цигански вестник в СССР "Романи зоря". Снимка източник: www.gypsy-life.net
Професор М. Вл. Сергиевски е участвал с голямо желание в създаването на циганската азбука. Той започнал да изучава цигански език (основно диалекта на московските цигани), а после съставил проект на азбука, който бил одобрен със съответна инструкция на Народния комисарят на просвещението. Тя била подписана на 10 май 1927 г. от народния комисар по просвещението А. Луначарски, началника на Главнаука и секретаря на управлението.
Голям принос за създаването на писменост на цигански език са имали циганите Николай Александрович Панков и Нина Александровна Дударова, както и руските учени – лингвисти Сергиевски и Венцел. През май 1967 г. се навършват 40 години от съществуването на циганска писменост. Това е велико събитие в живота на циганския народ. С възникването на писменост се появили и художествени произведения на цигански език. През ноември 1927 г. на бял свят излиза първи брой на циганския вестник – „Романы зоря” (Циганска зора). За него „Известия” пише: „Появата на циганска литература – исторически факт, породен от националната политика на СССР. „Романы зоря” – това е името на първия, не само у нас, но и в целия свят, цигански вестник… Трябва горещо да приветстваме „Романы зоря” като предвестник на зараждащата се култура на цял един народ”. През 1929 г. излиза втори брой на вестника. През 1930 г. излизат броеве 3 и 4.
През юли 1930 г. Централното издателство на народите на СССР решава да започне издаване на ежемесечен обществено-политически, научно-популярен и литературно-художествен вестник „Нэво Дром” (Нов път). През август същата година излиза първият му брой. В първата редакционна статия се посочва: „В своя вестник циганите ще прочетат и ще узнаят: 1) Как да преминат към уседнал начин на живот; 2) как да си създадат цигански колхоз; 3) как да организират производствен артел; 4) как да създават клубове, читални, ясли и други културни организации; 5) как да се устроят на работа във фабрики и заводи; 6) как да направят така, че малките деца да посещават училища и детски градини”.
Отговорен редактор на в. „Нево дром” е бил Андрей Семьонович Таранов. Вестникът излиза редовно в продължение на 3 години. На страниците му се отпечатвали оригинални произведения и преводи на цигански писатели и поети: Николай Александрович Панков, Александър Вячеславович Германо, Олга Ивановна Панкова, Михаил Тимофеевич Безлюдски, Михайл Илински, Алексей Александрович Светлов (Лекса), Иван Хрустальов, Нина Александровна Дударова, Георги Лебедев, Иван Иванович Ром-Лебедев и др.
Вестник "Нево дром", бр. 5, 1932 г., на първа страница превод на международния пролетарски химн "Интернационалът" на романес.
За един от тях Николай Александрович Панков, професор Сергиевски пише следното: „Н. А. Панков е един от пионерите на оригиналната циганска литература… Активен участник в движението за създаване на собствена писменост сред циганите… Панков е първият съставител на учебник на роден език за циганските училища.”
Николай Александрович Панков е работил много върху усъвършенстването и развитието на циганския литературен език. Той активно се е занимавал с преводи на руски класици на цигански. „Като отделял много голямо внимание на преводите Н. А. Панков преследвал две цели: първо, задачата за приобщаване на циганите към съкровищницата на световната култура; второ, той считал, че при приемането на своя писменост всеки език преминава през етапа на преводи, който е нужен за кристализиране на литературния език и за разширяване на неговите изразителни възможности” (тези мисли Панков е споделил в писмо до приятеля си Ян Кохановски – индолог, цигановед, циганин по националност).
Така неговите преводи достигнали върха на поетическото майсторство. Ще приведа като пример два откъса. Първият – от поемата на А. С. Пушкин „Цигани”:
Ром пхуро, холямо,
Чин ту ман, тхов дрэ яг:
На дарава чюри
На дарава э яг.
На камам зоралэс,
Тэ слиджяв тут пхаро,
Э ваврэс мэ камам,
И мэрава камлэс.
В оригинал звучи така:
Старый муж, грозный муж,
Режь меня, жги меня,
Я тверда; не боюсь
Ни ножа, ни огня.
Ненавижу тебя,
Презираю тебя;
Я другого люблю,
Умираю любя.
Преводът на Панков е изумителен по своята поетическа сила. А ето друг пример – превод от стихотворението на М. Ю. Лермонтов „Блести, блести, далечна звезда”:
Хачев, хачев дуратуни чергэн
Соб тут латхьем раты дрэ болибэн.
Э ягори, со тасовэла рат,
Э насвалэ илэскэ дэла' бахт.
А в оригинал:
Светись, светись, далёкая звезда,
Чтоб я в ночи встречал тебя всегда.
Твой слабый луч, сражаясь в темноте,
Несёт мечты моей больной душе.
Циганската литература се разраствала и развивала все по-успешно. До началото на Великата отечествена война на цигански език са били отпечатани общо 292 издания – оригинални и преводни, художествени и политически.
Ромски деца по време на урок в училище. Снимка 1932 или 1933 г., СССР, източник: РГАКФД.
Първите цигански училища били открити в Москва през 1925 г. Голям принос за организирането на едно от тях има първата учителка циганка Нина Александровна Дударова. В своите спомени тя пише: „… През 1925 г. аз живеех в Москва. По това време беше основан Циганският съюз (Всероссийский союз цыган), оглавяван от циганин, член на партията А. С. Таранов. В програмата за културно-просветна работа на съюза стоеше въпросът за организиране на училища за циганските деца в Москва. Наркомпрос и партийните организации поддържаха това начинание. Решено беше да бъдат открити три училища в различни райони на Москва.
На мен ми беше възложено да организирам училището в Рогожско-Симоновски район. В 25-то районно училище на (улица) Таганка бяха отделени 2 стаи. Аз започнах да съставям списък с ученици, т.е. да ходя по домовете, по бараките и да уговарям родителите да пуснат децата си в училището. Говорех им на родния им език, те знаеха, че аз съм циганка и се отнасяха към мен с пълно доверие. Материалното положение на циганите, с редки изключения, беше много тежко. Наложи се да търсим парична помощ. Получихме подкрепа – пари бяха отпуснати и аз купих дрехи, обувки, учебни пособия. През октомври 1925 г. училището беше открито. Учениците бяха около 30 на брой разпределени в един голям клас и един малък клас. Изпратиха ми на помощ една руска учителка, която поработи 3 години и напусна. Тя не знаеше цигански, не познаваше циганите и затова й беше много трудно да работи. Поради същата причина бяха закрити две училища в други райони. Учителките (рускини) не се справяха и децата се разбягаха. В нашето училище класовете станаха 4 и ми се наложи да работя на две смени”.
Нина Александровна Дударова работи в циганското училище до 1938 г. През тази година всички национални (цигански) училища, клубове и други организации били закрити. Тя се преместила в руско училище. По време на войната работила в завод Москабел, в болница. Получила е медал „За отбраната на Москва”. През 1949 г. правителството наградило Дударова с орден „Знак за почит”.
На 1 юли 1932 г. в Москва бил открит курс за подготовка на цигани-педагози. Имало само един випуск. През 1933 курсът били закрит. На 20 септември 1933 г. било създадено циганско отделение в Красно-сулинския педагогически техникум „Тимирязев”. На 1 януари 1936 г. циганското отделение било преобразувано в Московски цигански педагогически техникум. Този техникум завършили общо около 150 цигани педагози. Откриването на такъв техникум имало важно значение – в него се подготвяли кадри за циганските училища. Много от завършилите го и в момента работят на педагогическото поприще – Таисия Яковлевна Лебедева, Я. Донсков, А. Ищенко и др.
До Октомврийската революция, нито една страна не успяла да постигне положителни резултати относно усядането на циганите. Единствено след революцията в СССР бил решен проблемът с прехода към уседнал начин на живот. Какъв е принципът за решаване на този въпрос 1) отчитате на етнографските особености на бита на циганите; 2) отчитане на тяхната психология; 3) уважение на националните чувства на циганите; 4) уважение на националния им език; 5) доброволност при заселването им.