Косово 1999: Ромите между два огъня
Орхан Галюш на посещение в концлагера Аушвиц-Биркенау. Снимка: christeliijknieuws.nl
В републиките от бивша Югославия ромите бяха и все още са разделени по религиозна и национална принадлежност, затова те не бяха възприемани като хомогенна политическа общност и не можаха да се противопоставят на братоубийствената война.
Събитията около „Студената война” между сърби и албанци в Косово са известни на международната общественост. По време на демонстрациите през 1989 г., както и по-късно, много роми бяха принудени (или подлъгани) да вземат страната на албанците, тъй като албанците също бяха преследвани от сръбската полиция и беше ограничавано правото им на труд. Ромите, които не желаеха да бъдат въвличани в „Албанския проблем” бяха подложени на психологически натиск от албанската общност, дори и от техни приятели и колеги… В същото време, сръбските власти настояваха ромите да останат лоялни към сръбско-югославската държава. За да избегне по-нататъшни усложнения, сръбската полиция се стремеше да запази стабилността на политическата система и целостта на Косово. Косовските албанци се ориентираха към „мирни” средства за решаване на политическия конфликт и напуснаха работните си места в знак на „протест срещу наложения политически режим”.
Тук е важно е да се обясни ролята на мултикултурната политика за съхраняването на идеала за „братство и единство” в Югославия дълго след 60-те години. Етническият произход, деклариран по време на националните преброяванията беше от ключово значение за тази политика на местно и национално ниво. Тя беше реализирана чрез създаване на етнически квоти за работни места, стипендии, жилища или важни позиции в администрацията, които се разпределяха пропорционално между различните народи и народности, в зависимост от процентното им съотношение. Например, ако една фабрика в Косово се нуждае от 10 работници за целта се наемат 5 албанци, 3 сърби, 2 турци и 1 ром - някой, който просто се декларира като такъв или който е „истински” ром.
На пръв поглед „етническата графа” беше създадена, за да може справедливо да се разпределят ресурсите и да се смекчат етническите противоречия. Същевременно тази система не предложи универсално решение на проблема. На практика тя създаде такава политическа среда, която подтикна ромите да се асимилират сред албанци, турци и сърби, за да получат „парче хляб”. Много от чиновниците в Косово предпочитаха да дадат предимство на членове на тяхната етническа група. Междуетническите отношения се влошаваха от ден на ден, сърбите ставаха все по-недоволни, а ромите изпаднаха в политическа агония. От XIX век насам моделът на междуетнически отношения в Косово винаги е водел до доминиране на един етнос над друг. Албанците и сърбите са си разменяли господстващата позиция и винаги хората от собствения етнос са привилегировани, за сметка на хората от другия етнос.
Ежедневният живот в Югославия през 1972 г. Снимка: http://www.vintag.es/
Ромите винаги са имали „свободен избор” да се самоопределят като албанци, особено след Втората световна война. Мнозинството от ромите бяха склонни да направят това, поради икономически и политически причини. Много от хората, които се регистрираха на преброяванията в Югославия като румънци, албанци, турци, словенци, сърби, македонци и други бяха всъщност роми. По този начин ромите се криеха зад по-респектиращата идентичност и си осигуряваха по-добри шансове за оцеляване. Въпреки тази „мимикрия” ромите никога не са били напълно асимилирани от народа, с който се идентифицират. Нека да припомня преброяването от 1984 г., когато само 34,000 души в Косово се декларираха като роми. Цифрата е толкова малка, защото по време на преброяването върху ромите беше упражнен силен натиск да не се регистрират като такива. По оценки на ромски активисти и организации по това време броят на ромите в Косово беше четири, пет пъти по-голям. Реално те съставляваха 10% от населението.
Без значение кой е виновен за войните в Югославия, историята се повтаря. Важно е да се каже, че ромите от Сърбия воюват в редовете на сръбската армия срещу Хърватска и Босна и по този начин се изправят срещу собствените си събратя, срещу други роми, които живеят в други части на Югославия. Затова днес е нужно да се запитаме какво би станало, ако избухне война с Косово или ескалира някакъв по-мащабен, по-сериозен военен конфликт… ще се окажат ли ромите по средата на конфликта или те вече са по средата между враждуващите групи. По време на последните събития, които се случиха в Косово, в Дреница и в други села, видяхме невинни роми, убити в собствените им домове, в дворовете на къщите им.
Ромите в Косово не са въоръжени, също както не бяха въоръжени и ромите в Босна. Когато един представител на Саудитска Арабия беше попитан защо неговата страна не помага на ромите мюсюлмани в Босна, той отговори, че това е невъзможно, тъй като и в християнска Сърбия също живеят роми. Бяха изказани предположения, че ислямът би имал по-голямо влияние между ромите, ако Югославия беше оцеляла. Този вид спекулации не идват само от ислямските среди, но броят на ромите в Косово всъщност е сведен до минимум.
Когато Велико албанският шовинизъм и национализъм проникнаха в Косово ромите бяха лесно убедени да сменят личните и фамилните си имена. Ако проблемите в Косово се възобновят с нова сила, може да се предположи, че и Македония много скоро ще стане жертва на подобен процес на промяна на политическата архитектура, който би бил фатален за цяла Югоизточна Европа. Една многонационална война би погубила ромите, които и в момента живеят в несигурност. Такова крайно решение би означавало за ромите нов геноцид.
Ако в Косово има война, ще се повтори това, което стана по време на сръбско-хърватско-босненския конфликт – ромите пак ще бъдат обвинени, затова че отказват да участват масово в гражданската война. Независимо кой ще се окаже победителят накрая, ромите ще бъдат стигматизирани като дезертьори, предатели, като хора, които отказват да се бият, но защо да се бият и за кого да се бият? Докога ромите могат да останат неутрални в условията на война?
Май, 1999 г. войници от мироопазващите сили на НАТО в Косово /КейФОР/ безучастно гледат как подпалена ромска къща гори. Снимка: BBC
Когато босненските роми се завърнаха по домовете си, след като бяха изселени против волята им, намериха къщите си ограбени, понякога и разрушени от собствените им съседи. За разлика от другите мюсюлмани, ромите не бяха добре дошли, те бяха игнорирани и мразени, трудно можеха да общуват с някогашните си съграждани. Понякога изглежда, че положението сега е по-трудно, отколкото е било преди войната, наистина сред ромите съществува голям страх, че в родните им места могат отново да посегнат на живота им.
В днешно време, да живееш в Косово е много трудно, ромите не се чувстват в безопасност. Много жени се страхуват да излизат навън, защото все по-често са атакувани от албанци. Пребитите жени няма на кого да се оплачат. Сръбската полиция не обръща внимание на инциденти свързани с роми и те не могат да разчитат на закрила от страна на полицията. Има и много роми сред бежанците от Косово, но отново, както през Босненската война, те срещат много трудности в приемащите държави. Ромите в Косово нямат своя организация, която да ги защитава. В момента се чуват гласове, че „те не трябва да напускат Косово, защото няма повече места за бежанци в Албания и Македония”. Ромите не са достатъчно добре организирани, за да се справят с толкова сериозен проблем. Ако говорим за политическа сила, ромите не разполагат с такава и не могат да влияят върху настоящата ситуация, въпреки че повечето от тях гласуваха за Милошевич и неговата партия. Важно е да се подчертае, че ромите не успяха да изградят силна властова структура, защото бяха под натиск и от двете страни (албанската и сръбската).
Вместо да анализирам към кого клонят повече ромите, дали към сърбите или към албанците, аз бих казал, че ромите са в нещо като сандвич, който гладните „вълци и орли” се готвят да изядат. Основният въпрос, който вълнува ромите е: какъв ще бъде техният статут в Косово, ако остане „под сръбска власт” и получи отново автономията, гарантирана с конституцията от 1974 г. и от друга страна какво би станало, ако албанците осъществят мечтата си за независимо Косово? Ромите нямат адекватни отговори, те просто гадаят, объркани са и се чудят какво ще е правното им положение, на коя държава ще са граждани? Те се питат, дали не ги очаква съдбата на чешките роми (родени в Словакия), които загубиха гражданството си и още един куп въпроси без отговори.
Роми бежанци от Косово в гр. Куманово, Македония, 23.09.1999 г. Снимка: Ромски национален конгрес
От началото на XIX век ромите в Косово живеят сред народи, които се опитват да ги асимилират. Притиснати между две паралелни държавни структури – официалната сръбска и неофициалната албанска администрация – ромите загубиха борбата за време и място, която можеше да ги превърне в политически фактор в Косово. Днес, те са между два огъня.
Положението започна особено да се влошава в началото на 90-те години. Сръбските и албанските семейства в Косово, които преди се уважаваха, сега започнаха да странят едни от други, дори съседите се държат така, сякаш не се познават. Разделението в обществото стана видимо с просто око и на улицата, пешеходните алеи са разделени на сектори за отделните националности. На пазара сърбите купуват стоки само от сърби, албанците само от албанци, без значение кой продава по-евтино. Кафенетата и баровете също са разделени на сръбски и албански. През 1994 г. Ибрахим Ругова, лидер на непризнатата Република Косово, поиска от представителите на най-силните държави специална закрила за албанците чрез ООН.
Ромските активисти в Косово все още не са започнали да говорят за защита на ромите, но ромите продължават да напускат Косово. Днешният конфликт в Косово напомня на тези, които видяхме в Хърватско, Босна и на други места, но също така и на конфликта в Израел и Палестина. Този тип междуетническа, гражданска война ще бъде пагубна за невинните роми, защото в тези опасни военни игри на Балканите, на ромите не е отредено място, те не носят отговорност.
Заглавието е на "Свободни роми", преводът на статията се публикува със съкращения.
*Орхан Галюш е журналист и радио репортер роден в гр. Призрен, Косово, бивша Югославия. Той е сред основателите на ромския театър "Пралипе" (Братство) в Призрен, бил е радио репортер в Призрен и Белград. Галюш емигрира в Амстердам, Холандия. Там създава радио "Patrin" (лист), което излъчва емисии на ромски език. През 2015 г. той преподава ромски език на група роми в гр. Мерсин, Турция, в рамките на проект "Romanes Dinliyorum, Romanes Konuşuyorum" (Слушам романес, говоря романес). Проектът на Федерацията на средиземноморските ромски сдружения има за цел възраждането на интереса към ромския език в Турция. От 2016 г. под ръководството на Галюш в Мерсин започва излъчването на "Radio Romano Vast" - първото ромско радио в Турция.