Индия да признае ромския народ призова Дамянович в Делхи
Най-важните моменти, които не бяха отразени в медиите, от речта на председателя на Световната ромска организация „Романипен” Йован Дамянович по време на ромската конференция в Делхи на 12.02.2016 г. Речта е озагалавена „Политически, социални и икономически предизвикателства пред ромите – излизане от маргиналността”. Преводът е със съкращения от сръбския текст, разпространен вчера в социалните мрежи.
Уважаеми участници на международната конференция,
Дами и господа, драги приятели,
Като председател на Световната организация на ромите, като министър без портфейл в правителството на Република Сърбия, народен представител два мандата, член на Сръбската радикална партия, за мен е чест, да поднеса приветствия от сръбската държава и нейните граждани, като приятелска държава на Индия и нейния народ. Позволете ми да поздравя и от името на председателя на Сръбската радикална партия д-р Войслав Шешел всички участници и гости на международната ромска конференция.
…
Ние, представителите на ромската нация... решени, никога повече да не бъдем изложени на страдания и мъки, да спасим бъдещите поколения от ужаса на войната, която два пъти в нашия живот причини неописуеми мъки на човечеството, отново препотвърждаваме вярата си в основните права на човека, в достойнството и ценността на човешката личност, в равноправието между мъжа и жената, между големите и малките нации;
…
Ромският въпрос не е свързан само с една етническа общност и нейното положение. Той е, същевременно, бих казал, въпрос засягащ нашата цивилизация, въпрос засягащ човечеството. Свободата или е за всички или това не е свобода… Реалността е по-сурова, отколкото изглежда. Съвестта на Европа не може да бъде съвсем спокойна... Нека да напомня за Втората световна война, за която се говори толкова много и има толкова паметници, посветени на холокоста. Без да подценявам трагедията и голямата злочестина, сполетели сръбския и еврейския народ, трябва да кажа, че някак на втори план и почти напълно забравен остава един друг геноцид, който е систематично извършван, този срещу ромите.
Днес в Европа, за първи път през този век, ние се намираме в уникална историческа ситуация, наистина историческа ситуация, в която ще се реши нашето колективно бъдеще… Вярвам, че ромите в Европа трябва да се организират не само политически, но и културно и икономически.
Затова, аз използвам възможността да отправя апел към нашата прародина Индия, защото за първи път имаме възможност да формираме своя самостоятелна политическа партия, като индийско малцинство в рамките на Европа или заедно с други демократични партии с демократични програми, да се борим за правата на всички граждани от всички народи, а също и за човешките си права, за гражданските и националните си права, за да излъчим свои представители на изборите за Европейски парламент.
Политиката е от ключово значение. Ромите трябва да получат шанс да станат политически субект, защото друг не може да реши техните проблеми. Нека да е ясно, не търсим привилегии за ромите, искаме нито по-малко, нито повече, от онова, което се полага на другите национални малцинства в Югоизточна Европа. Но аз съм убеден, както показва и европейският и международният опит, че най-важното нещо може да го направи само една държава, защото когато става дума за национални малцинства, са необходими държавни мерки, програми и институции.
Относно икономическите въпроси, Световната ромска организация предлага да се създаде Съюз на ромските работодатели, който да бъде овластен да се застъпва за интересите на ромските работодатели пред МВФ, Световната банка, органите на ООН и ЕС, защото по този начин може да се договори освобождаване от някои данъци и митнически такси, особено в случаи, когато те осигуряват работа на повече роми...
Ромският въпрос е демократичен въпрос… Ромският въпрос е освобождение и утвърждаване на националната идентичност. Ромският въпрос е цивилизационен въпрос. Това е можеби най-важният въпрос днес в Европа за развитието на човешкия и природния потенциал и за подобряването на качеството на живот.
Малцинствените права, разбира се, не бива да бъдат поставени така, че да нарушават основните принципи на равенството. Държавата трябва да бъде общ дом за всички етнически групи, които живеят в нея, за да няма граждани втора ръка. Апартейдът в Южна Африка показа как едно нетолерантно и непримиримо малцинство може да попречи на хората от мнозинството да получат равни права.
Днес, в началото на третото хилядолетие, ромите дори не са в началото на еманципацията си. Все още ги занимава въпросът за физическото им оцеляване… От хиляда години ромите живеят в такива условия на диаспора, които са несравними с положението на други народи в диаспора. Ромите в Европа, почти без изключения, живеят на ръба на обществото, на края на градовете, в икономическата периферия, в културната периферия, и не рядко водят дори архаичен живот, независимо от живота на околното население. Ромите почти навсякъде по света са подложени на маргинализация. Изтласкването им към периферията често придобива формата на явно или прикрито поттисничество.
Днес, Индия, след хиляда години закъснение, поставя на дневен ред ромската история, култура, обичаи и т. н. Днес за първи път през този век сме в такава ситуация, наистина историческа ситуация, когато се решава нашата колективна съдба. Днес, за първи път сме поставени в ситуация, в която можем поне малко да повлияем върху развоя на съдбата си, защото практически ние не можем свободно да определяме своето бъдеще. Вместо да придобием по-възвишен исторически смисъл и облик, животът ни тръгна надолу и придоби по-низш исторически смисъл и облик. Затова от нашата прародина Индия искаме чрез политически действия да окаже влияние върху Европейския съюз и страните членки, както и върху другите страни и международни ниституции, да бъдат гарантирани нашите човешки права и нашият човешки прогрес, да бъде гарантирана социално-икономическата и политическата интеграция на ромската национална общност в Европа.
За да постигнем това, ромският народ се обръща към правителството на Индия, към Европейския съюз и неговите страни членки, към страните извън ЕС, чрез международните си инструменти да осигурят достъп, нужен на ромския народ да се издигне от сегашното си състояние на стигматизация, маргинализация и изолация до нивото на нация, която да допринесе за собственото си развитие – нова ромска нация с перспектива, надежда и подкрепа. Тази визия е съставена от надеждите на около 15-20 милиона роми, които са готови да положат всички усилия, за да се превърнат тези надежди в реалност. Следователно, нашият екшън план е план за развитие на ромска национална общност.
Накрая, позволете ми да изразя убеждението си, че рефератите и научните трудове, подготвени за тази международна конференция ще осветлят сложния въпрос за създаването на единен ромски корпус и за признаването на ромския народ от страна на индийското правителство и подпомагането на културната хомогенизация и ромската национална еманципация във всички страни, в които ромите живеят днес като „граждани на света”. Нека да завърша с един цитат на Макс Фишер: "Защо расистите и фашистите бързо побеждават? Защото на своя страна имат животни. А ние сме хора".
Източник: Roma Virtual Network