top of page

Монолог за свободата


Картина от изложбата "Балканско вуду" на художничката Еслица Попова, открита на 7 май 2014 г. в столичната галерия "Аросита". Еслица споделя "Никъде не се вписвам удобно, което ме кара да съм нащрек, винаги на път - катунът не спира да върви, коминът пуши, ли пуши... Всички сме цигани и пътници, всички сме несигурни, прокудени, лутащи се (gens de voyage - "към свободата"?)." Източник: http://www.missis.bg/


"Днес лудите се занимават с политика." Хидалго Донко Кихотов



Свободата, Сандо, е недостижимо нещо! Много хора са загинали за нея и заради нея, а стотици хиляди шарлатани са я проповядвали и я проповядват и днес. Но Сандо, само ние, лудите, сме дарени от Природата да се докоснем до нея. И знаеш ли защо, мили ми приятелю? Защото стоим непоклатимо на Земята, във Вселената и даже в целия Космос. Защото ние, които се борим с вятърните и вятърничавите идеи за свобода, сме подчинили видимия и невидим свят на нашите желания.

Ето, за това, верни ми съветнико, ние притежаваме неизчерпаема воля и сила да превърнем този свят в една вечна лудница. Довели сме нещата до там, че луди да направляват и управляват този и без това умопобъркан от хилядолетия свят - от разпъването на Кръста на най-праведния от нас човек.

Знаеш ли за онзи император, дето запалил Вечния град, за да се сгрее на огъня на лудостта си, имайки се за бог? Е, Сандо, аз не съм чак толкова откачен, че да се мисля за бог. Мен ме интересуват само вятърните мелници, които се задвижват от силата на енергията да бъдем свободни.

Свободни, да се раждаме свободни. Свободни, да умираме свободни. Свободни, да обичаме свободни. Свободни, да се движим свободни...

Можеш ли да ми отговориш на въпроса кои са по-луди: Тези, дето се правят на луди, защото така им отърва или ние, дето ги мислим за луди, защото така ни отърва? Защото Сандо в този луд свят да намериш нормален човек е цяло откритие, а да говориш с него, е цяло щастие. За това твоето лице, Сандо, е огряно от щастието. А границата между Лудостта и Свободата е станала почти невидима и силно се съмнявам дали тя съществува.

Ти вярваш ли, че аз съм свободен? Да! И защо „да“? Защото мога да правя неща, които не могат да правят тези, които се мислят, че са нормални. Защото мога да напсувам царя и пъдаря без да ме е страх, че ще ме затворят. Да, защото на нас, лудите, е останала само свободата да псуваме тези, които са на власт, като си оставаме роби в душите си. Сандо, казват, че лудостта не е заразна. Съмнявам се, приятелю, съмнявам се! Лудостта е заразна, като Свободата. Свободният човек иска все повече и повече да е свободен, като накрая полудее от Свободата, превръщайки я в Хаос. Нашият народ е луд, Сандо! Въпросът е за свобода ли или от свобода...

- Докторе, в 13-та стая онзи пак разиграва Дон Кихот! Луд, нещастен учител по литература! - Не се знае, Шкембеджиева, не се знае!

bottom of page