Следващите 10 години. Какво ни очаква след "Интеграцията"?
Тази статия се появява в отговор на хората, които питат какво трябва да правим след Катуница, Аспарухово, Гърмен и Орландовци. Има два въпроса, на които спешно трябва да си отговорим: Пред какво сме изправени? Какво можем да направим оттук нататък? В първата част на анализа отговаряме на първия въпрос.
Пред какво сме изправени?
Двадесет и шест години след настъпването на демокрацията у нас се утвърждава мнението, че ромската интеграция се е провалила. Краят на „включването” на ромите беше маркиран от конфликта в Катуница през 2011 г. и последвалите анти-ромски протести. След Катуница влязохме в пост-интеграционен период, на който ще се спрем по-подробно в следващата част.
Всички приети към 2005 г. стратегически документи за ромска интеграция са със срок на изпълнение 2015 г., в съответствие с Десетилетието на ромското включване. Един от най-важните документи, засягащ ромските квартали е Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2005-2015[1]. Според тази програма очакваните резултати са „благоустроени квартали в населените места и подобрен жизнен стандарт на ромите в Република България” – това е трябвало да видим през 2015 г. В програмата са заложени инвестиционни мерки, мерки за подкрепа и предложения за законодателни промени с цел „узаконяване на съществуващите строежи”, предприемане на мерки „част от съществуващия общински жилищен фонд да бъде приспособен към нуждите на ромите”, както и да бъде обсъдено „в краткосрочен план предоставянето на правото на строеж (безвъзмездно или възмездно)” на нуждаещите се хора. Предвиждат се изменения в Закона за устройство на териториите, Закона за устройството на държавния бюджет и Закона за общинския дълг.
Общата стойност на програмата за 10 години е 1,26 милиарда лева. Парите e трябвало да дойдат от държавния бюджет, от общинските бюджети и от Структурните фондове на Европейския съюз. Условията и редът за разпределяне на средствата по общини се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Координацията се осъществява от Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските (сега интеграционните) въпроси. Оценката на изпълнението се извършва от Министерския съвет, т.е. той сам оценява себе си.
Тази програма е приета от правителството на тройната коалиция - БСП, НДСВ и ДПС. През 2015 г. отчет за изпълнението на Програмата трябва да даде правителството на ГЕРБ, Реформаторския блок, АБВ и Патриотичния фронт, в лицето на премиера Бойко Борисов, министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова, министъра на финансите Владислав Горанов, председателя на НССЕИВ и вицепремиер Ивайло Калфин. Към настоящия момент никой не е поискал от тези хора такъв отчет.
Оказва се, че когато циганинът не спазва задълженията си трябва да бъде сурово наказан, а когато цяло правителство не спазва задълженията си няма кой да го накаже.
Ето как, събарянето на къщи в Гърмен, което ще продължи и на други места, е тясно свързано с въпроса за изпълнението на ангажиментите на управляващите. През изминалия десетгодишен период правителствата и общините са разполагали с достатъчно пари от европейските фондове.
И в момента много български общини усвояват и отчитат пари за ромска интеграция, за които местните роми не знаят нищо.
Стигаме до следващия важен въпрос – могат ли виновните за това положение да ни измъкнат от него? Отговорът е НЕ. Години наред те са живяли от статуквото. Истината е, че сегашните управници създадоха най-здравия обръч от сдружения, фондации и фирми за усвояване на европейски и американски пари. Точно тези организации бяха впрегнати за написването на Националната стратегия за интегриране на ромите за следващия период 2012-2020 г., която съдържа редица спорни моменти. Всички други партии са мълчаливи съучастници в тази схема. Това няма как да стане без съгласието на онези, които дават парите. За тези хора ромите от махалите са таргет група, целева група, избиратели, "материал"
Кукловодите от българската олигархия отдавна яхнаха големите ромски квартали.
През 2011 г. на пресконференция на ДСБ, Иван Костов ясно каза, че ГЕРБ води битка за контрола над ромските босове в махалите. На въпроса кой има интерес от етническото напрежение в България той даде следния отговор:
„ГЕРБ имат сметка от раздухване на това етническо напрежение и този политически екстремизъм, защото всички теми за краха на сигурността на хората, за краха на политиката за отразяване на кризата, всички обещания на ГЕРБ, които в момента трябва да се дебатират са забравени. Това е причината, защото когато има етническо напрежение, тъй като това е процес свързан с националната сигурност, той така или иначе измества в съзнанието на хората и бедността, и липсата на работа, и спадналите доходи, и обезценяващите се пенсии, всичко отива на заден план”[2].
Това разбира се, не попречи на наследника на Костов, Радан Кънев да вкара Реформаторския блок в обща коалиция на позора с ГЕРБ и фашистите[3].
Отговорът на първия основен въпрос, пред какво сме изправени – изправени сме пред институционален расизъм
През 60-те години на XX век борецът за права на чернокожите в Америка Стоукли Кармайкъл дефинира този вид расизъм като „колективен провал на една организация да осигури подходящо и професионално обслужване на хора, заради техния цвят на кожата, култура или етническа принадлежност”[4]. Има се предвид целенасочен провал на държавата, университетите, училищата, болниците, корпорациите, когато става дума за едно малцинство. Този расизъм у нас не се ограничава до изказвания срещу ромите в парламента - това е само върхът на айсберга.
Ромите усещат институционалния расизъм върху себе си ежедневно от страна на лекари, учители, социални работници, работодатели, кметове, полицаи, журналисти.
Тревожно е, че мнозинството от позиционираните роми също стават част от системата на институционалния расизъм. Независимо дали става дума за висшисти, назначени в държавни и международни институции или за ромски мутри, назначени да контролират гетата. Тези „успели роми” са силно зависими и се активират само под натиска на началниците, донорите или органите на реда. Най-пресният пример е Гърмен - първите реакции на назначения ромски "елит" идват след почти месец гробно мълчание. Вместо елит се оказва, че имаме анти-елит. Така стигаме до основния извод от първата част на анализа
Системата на институционалния расизъм си е отгледала прослойка от роми, които са зависими от нея и са готови да я защитават. Това е цената, която те плащат, за да бъдат „успели роми” в България. Следователно, имаме не един, а два противника - системата и нейните защитници.
Следва продължение.
[1] http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=433
[2] Пресконференция на Националното ръководство на ДСБ на 3 октомври 2011 г. http://dsb.bg/bg/blogs/article/2945
[3] Партиите НФСБ и ВМРО, които основаха Патриотичния фронт бяха определени като „фашистки политически партии” в Петия мониторингов доклад на Европейската комисия за борба срещу расизма и нетолерантността, приет на 19 юни 2014 г. http://www.coe.int/t/dghl/monitoring/ecri/Country-by-country/Bulgaria/Bulgaria_CBC_en.asp
[4] Sheffield Online Papers in Social Research, University of Sheffield, p.12. Retrieved 20 June 2006