Кремена Будинова: Не съм свободна! Не съм свободна!


995544_10202434431841776_1857244590_n.jpg

Кремена Будинова е родена в столичния квартал "Факултета". Като дете изгубва зрението си. През 1993 г. е приета да следва българска филология, след това записва магистратура по журналистика. Работила е в „24 часа”, „Демокрация”, „Нощен труд”. Успява да докаже на колегите си журналисти, че една незряща жена от ромски произход, също може да бъде телевизионен репортер. През 1997 г. започва да води предаването „Романо Дуняс” по ТВ 7, което после се прехвърля в БНТ под името „Романи Лумия”. От 2011 г. продукцията преминава под шапката на „Малки истории”. През май, 2014 г. Кремена, заедно с режисьора Светослав Драганов, получава награда на форума CIVIS Media Prize 2014 (Берлин) за филма „Семейство Христови” от „Малки истории от ромския свят”. Въпреки огромните трудности, Кремена продължава да се бори със стереотипите и предизвикателствата. Интервюто, което днес публикуваме в "Свободни роми" е всъщност, една искрена, човешка изповед, която се надяваме да достигне до сърцата и умовете на много хора, независимо от етноса им.



Кремена, ти отиде при ромите в Гърмен, какво видя там?


Да, аз бях в Гърмен. Видях едни затворени хора, едни изплашени хора. Видях от другата страна други хора, на които им харесваше да издевателстват над ромите, използвайки тяхното маломощие. Нали знаеш в една игра, в която едните са силните, а другите са слабите, силните командват. Видях, че всъщност ромите там имат нужда от психолози. Не може винаги да бъдат затворени в това гето. Около 400 души са затворени там. Гърмен е като концлагер. Отпред имаше барикада с много полиция, включително спряха и колата ми за проверка.

Кой иска да превърне ромските махали в концлагери?


Аз не мисля, че ромските махали ще бъдат превърнати в концлагери. Не мисля, че другите махали ще се поддадат на такъв натиск. За всяко едно нещо си има граница на търпението.


Ако това се случи утре в квартал „Факултета” в София, където живееш ти, какво ще стане?


Ще стане един селски бунт. Хората тук нямат пистолети. Но хората ще въстават със сопи, секири и който каквото има. Преди седмица имаше слух, че скинари идват към Факултета. Кварталът потъмня от хора. Това е много лош сценарии за България. Ако бъдат нападнати ромите ще се надигнат и може да се стигне до кръвопролития, а това, вярвам, никой не го иска.


Защо ромите в Гърмен цял месец стоят затворени в това гето?


Гърмен е разделен на гето и на „бяла” част. Бялата част, която живее добре, която плаща данъци, е заплаха за рома от гетото, който живее зле, който не плаща данъци. Истината е, че усетих в тези хора желание да си плащат данъците, но за да даваш трябва да получаваш. Не разбирам, тези хора спряха ли да разсъждават в България? Чудя се, обикновеният гражданин би трябвало да се замисли, как може да искаме от едни хора да плащат данъци, след като нямат ток, вода, работа и нормални условия за живот. Като граждани на тази държава тези хора трябва да живеят в нормални условия и да спазват всички закони. Това е. Аз това видях. Важно е онези, които останаха с разсъдъка си да се замислят – какво искаме от ромите? Следващият въпрос е какво им даваме на ромите? Най-вероятно поставяйки тези въпроси, една част от хората биха се замислили защо да им даваме? Мисля, че България е длъжница от гледна точка на това, че голям процент от ромския етнос е занемарен, за да бъде превърнат в добри пешки от подчинени, невежи роби. След като са роби плюс роми, те трябва да играят това, което им диктува мелодията на днешния ден. Да, България е длъжница на ромите, да, нито един човек не желае да живее сред боклуци в незаконни постройки, да, ние образованите хора трябва да подкрепяме такива хора. Какво предпочитат в държавата им – необразовани, неработещи в крайно мизерни условия или работещи, интелигентни и такива, които ще допринесат за бъдещето на тази държава. Много е лесно да се разделим на Вие и Ние, но в това време на индивидуалисти, някак не върви да се делим на Вие и Ние. Би трябвало да се обединим и да работим затова България да върви напред. Чудя се, кой има интерес да налага формулата Ние и Вие. Тази формула е нечовешка и можеби онези които я промъкват, циганомразци и българомразци, не са истински хора. Иска ми се да не се поддаваме на политическото оцветяване и да се обединим.

Защо западната преса мълчи за ставащото в Гърмен и Орландовци?


Аз не мисля, че тя мълчи. Аз мисля, че западната преса и не само тя, а институциите изобщо на запад, наблюдават докъде ще се стигне. Има един маршрут. Представи си един коловоз, там наблюдават накъде се движат нещата, каква ще бъде кулминацията. Те имат проблем с ромите от Източна Европа. Западът пищи сещу ромите от Източна Европа. Защо Изтокът не пиши срещу ромите от Западна Европа? Ако хората потърсят отговора ще видят колко дълбоки са корените, колко различни са ромите на Изток и на Запад. Кой пръв пропищя срещу циганите? Франция, след Франция? Първо Западът пропищя от българските роми. Ако Западът им скърца със зъби на българите, те се свиват в черупките си. Когато Западът крещи срещу ромите, това им дава криле на българските политици. Тогава и те излизат от кожите си. Това е методът на заразата. Тогава и те усвояват фашистки подходи. Аз не мисля, че това е истинскят образ на българина, мисля, че в него има добро. Нещата, които стават не дават свобода на разума им. Това е времото на пропищяването срещу ромите. Това е зараза, политическите партии се възползват от националистите. Те къпят хората с тази злоба, с тази помия. Заразяват със зло. Това е истината. Искам да поставя под съмнение мъжеството на онези осем премиера от Декадата на ромското включване, защото когато един мъж държи на себе си и сяда и разписва някаква стратегия, трябва да я изпълни. В случая това не се случи с Десетилетието на ромското включване и ние си останахме с въздуха под налягане. Проблемите на ромите от България, не трябва нашето правителство да чака да ги реши друга държава. Това са си проблеми на България.


Казваш, че западната преса наблюдава, а кога според теб ще реагира на ставащото тук?


Западната преса се включва тогава, когато вече имаме гореща точка. Все още не е достатъчно нажежено положението тук. Сега ще започнат да се надигат, заради тока и нищо чудно тока и ромската тема да се смесят и да се получи едно национално недоволство.


Миналата седмица Европейската комисия обяви, че ще даде на България още пари за интеграция на уязвимите групи. Как мислиш, помагат или вредят на ромите тези пари?


Аз не знам Европейската комисия какви пари е дала на ромите и доколкото те стигат до ромите. По-добре Европа да спре да дава тези пари. Аз мисля, че Европейската комисия трябва да спре кранчето. България трябва да се захване и сериозно да работи с ромската общност, защото тя е 10% от българското население. Как трябва да работи? Тъпо е да разрушаваш. Какво чувство оставяш след багера? Трудно е да изградиш. Трябва да има експерти, които да узаконяват онези постройки, които могат да се узаконят.


Ти си журналист с дългогодишен опит и сигурно си се питала този въпрос - какво стана с всички пари, дадени на България за ромска интеграция? Къде са те?


Многократно съм си задавала този въпрос. Още повече хората ми вярват, вървейки по улиците и българи и роми ми задават същия въпрос. Имаше пари за решаване на ромските проблеми. Хората, които дават парите искат да спрат беднотията да идва при тях. Ако Европейският съюз и другите институции дават пари те стигат до определено ниво и когато стигнат там, те някъде просто изчезват и ако ме питаш къде изчезват ще ти отговоря - изчезват на по-високото стъпало, давайки жълти стотинки на сополиви, елементарни цигани, които доволни си замълчават. Има и такива продажници без себеуважение. Главното зло е движението на парите. Пари дадени уж за добро, под предтекст развитие на човечеството, но те не са дадени за добро, а са дадени за лошо.


Виждаш ли връзка между Катуница и последните събития?


Катуница беше първият ход. Тук има проблем. Трябва ясно да се разграничат две неща. Катуница е един проблем на самотитуловал се или титулован от българите ром – Цар Киро. Това е проблем между Катуница и Цар Киро. А това, което се случва из страната сега е далеч от това и ако българите дават пример с Катуница, как са притиснали Цар Киро в ъгъла, той няма нищо общо с обикновените роми, онези които са без ток, без вода.


Кремена, как ще коментираш поведението на ромския неправителствен сектор на фона на Гърмен и Орландовци?


Надявам се, те да прочетат това, което аз ще кажа. Иска ми се да видя на място действащ граждански сектор – хора, които противодействат на омразата. Тук, в Гърмен беше мястото, където те трябва да застанат. Аз не видях адекватни неправителствени организации, които да въздействат с инструментите, с които разполагат. Не видях адекватна подкрепа за ромите. Явно, неправителственият сектор е бил на екскурзия за някой проект. Гърмен трябваше да обединява между другото неправителствения сектор, ще ми се този сектор да се обедини, а не да показва лицето на проектите. Когато човек работи само за проект, да усвои средства, губи човешкото в себе си. Донорите трябва да се запитат, трябва ли да се доверяват на такива организации. Защото те са тези, които трябва да са сега сред хората в Гърмен. Циганинът се е капсулирал в гетото, той се е самопогребал, той не отива на работа, децата не отиват на училище и там е ролята на неправителствения сектор. Аз написах едно писмо до всички здравомислещи хора с призив да не се поддават на циганомразци и българомразци.


Разбрах, че ти си имала неприятен инцидент в един автобус в София, ще разкажеш ли какво точно стана?


Ще ти разкажа какво се случи с мен в автобус 74. Пътувахме със сина ми. Имах лошо предчувствие. Сякаш усетих, че ще има два бунта мизерно недоволство, недоволство срещу ромския етнос в България. Синът ми ме сложи да седна до една жена. Дъвчех някаква дъвка, изведнъж съществото до мен започна да мляска много жестоко с нечовешки звуци. Помислих си, как може синът ми да ме паркира до поредния луд. След няколко минути съществото се обърна към мен с думите „Няма ли да си вдигнеш задника?”. Аз й казах, че би могла по-учтиво да ме помоли и обясних, че не виждам. „Ти ли ма, циганьорко, такива, като тебе се крият зад тъмни очила и крадат по автобусите”. Запитах се, докъде стигнаха взаимоотношенията цигани-българи, благодарение и на националните медии. Ежедневна гнусна манджа. Тази жена посегна и ми свали очилата публично. Една част от жените в автобуса започнаха да я кълнат, защото ме познаха, че съм журналистката Кремена Будинова. Автобусът автоматично се раздели на две. Едната част се възмути, а друга част гледаше сеир. Когато тази агресивна жена ми дръпна очилата, тя се шокира, защото разбра, че наистина не виждам, аз го усетих. В този момент аз не издържах и исках да извадя очите й и да ги сложи в ръцете й. Тя счупи очилата ми и ги захвърли. След това издърпа мобилния ми телефон и също го захвърли. Аз се притеснявах и за Оги, сина ми. Когато я пипнах вече разбрах, че си имам работа с грамада. Успях да я ударя и да я завлача към вратата. Исках да я сваля от автобуса, за да извикам полиция. В крайна сметка, един българин слезе след нас и я качи отново в автобуса, с думите „Ти може да не си крадла, но повечето циганки са”. Аз се разплаках. Зачудих се как може българите да станат толкова елементарни. Много озлобяха. Ако тази злоба продължава така ще намери своята кулминация, своята връхна гореща точка. Много е гадно. И това е благодарение на националните медии. След този инцидент синът ми, настоя да ми купи нови, оригинални очила, дотогава носех ментета. Каза ми „Майко, моля ти се. Искам да носиш оригинални очила”. Това беше неговата реакция.


Много съжалявам, затова, което ти се е случило. Знаеш, че нашият блог се казва „Свободни роми”. След това, което ми разказа, няма как да не те попитам - ти чувстваш ли се като свободен човек в България?


Това е въпрос върху който започнах да се замислям напоследък. Мисля, че като човек съм робиня на една държава. Освен, че съм робиня, аз съм и на колене като професионалист. Навън по улиците, когато излизам, се плаша от човека до себе си, плаша се от човека до мен, плаша се с кого контактувам. Вероятно като мен има много такива хора. Не съм свободна! Не съм свободна! Чувствам, че просто държавата посяга върху всички мои сетива. Живея в едно общество, което спря да мисли и ми прави впечатление, че някак въздуха, който дишам е въздух на мизерници, а когато въздухът е мизерен, може ли човек да се чувства свободен? Искам да поставя един въпрос. В какво вярват ромите, в какво вярват българите? Остана ли в тях някаква вяра? Това е адски важно. Искам да видя има ли разсъдък въобще в България? Има ли го здравият разум? Има ли интелигенция? Особено много вярвам в това, че някъде в цялата тази мизерия, в която потънахме, има разумни хора, които предпочитат да са пас. Но вярвам, че ще дойде този ден, когато тези хора ще излязат от пасивността и ще станат главни действащи лица и когато настъпи това време и за България ще е по-добре.



По молба на Кремена Будинова, публикуваме нейното писмо "Тътен от Гърмен", което тя изпраща до всички свои приятели, познати и колеги, след нападението над ромите в автобус 88 в София.


Приятели, колеги, фенове, роми и нероми, обръщам се към всички, които все още разсъждаваме, притеснена от това, че сценарият "Гърмен" се мултиплицира и започва да обхваща всички по-малки ромски квартали... Опазил е Господ, ако това се случи с големите ромски гета! Благодарение на колегите ми от националните медии, които ни събуждаха и ни приспиваха с помия от горещата точка на етническа конфронтация и обърнаха посоката на вятъра така, че за всичките беди в държавата ни са виновни циганите - "крадливите, убийците, изнасилвачите, шумящите, биячите с брадви и с мотики...", "чакащите на социални помощи" и "източващите държавата", се родиха два фронта. Може би добре платени политически. Тази вечер, момчетата от Факултета са пред домовете си, будуват и чакат... А това е показателно, че държава нямаме. Обръщам се към всички вас да запазим човешкото си лице и дух, да не се поддаваме на евтини провокации и да погледнем това, което наистина трябва да променим в държавата си, защото евтиният сценарий цели да отклони нашето внимание. Да се събудим и да реагираме! Нека да не живеем изкуствено разделени - това, което ме потресе преди два дни в Гърмен - ромски живот зад полицейски кордон, защото всяко нещо си има и своето търпение!


Кремена Будинова


#POLITICS