За езика на циганите - божества, митове, легенди
Езикът е това безкрайно поле на познанието, по-голямо от всички бойни полета, сбрани заедно, на което всеки един народ, уважаващ себе си, доказва своята сила и мощ. Езикът е тази самоидентификация на индивида, даваща му принадлежност към корените на народа, в който той се е родил, живял и развивал от раждането си, та чак до смъртта - право на гордост и част от световната памет.
Да, но ние, циганите, въпреки че говорим на езика-баща защо я нямаме тази гордост, която да ни дадé право на част от световната памет? Може би защото още от раждането си сме облепени с етикетите на езиците, които ни заобикалят. Или защото диалектното разнообразие е невъобразимо голямо и непосилно.
Езикът ни не е беден, въпреки приелите законна форма чуждици, навлезли в него. Недостатъчната изразна способност на собствените кодифициращи средства по отношение на конкретния предмет или случай, е очевидна, когато стане въпрос за разнообразието от диалекти в езика. Всеки един от тях притежава изразна способност на собствените кодифициращи средства. Проблемът се състои в това, че те не са разбираеми извън собствената диалектна група и че са се наложили под влиянието на околната преобладаваща езикова среда.
И може би тъкмо за това, тези, които са се вторачили изцъклено в пъпа на собствените си истории, твърдят, че безписмените народи не могат да бъдат носители на култура. Свещена простота! Самият факт, че аз пиша това, който съм 101% циганин, разбива техните пясъчни оръдия. Въпреки че не знаем с точност на какъв език са говорили траките - защото са общност от близки по език и култура над 80 племена - тъй като езикът им е мъртъв, то те са оставили великолепни образци на тяхната култура. Даже сега е модерно да си тракиец, за да хвърлиш с гордост кан Аспарух в коша за исторически боклук, стъпвайки здраво на автохтонността си.
Ние много добре знаем, че „дуото“ държава - език не всякога са вървели заедно, тъй като са продукт на исторически моменти, които са се разминавали в своето движение, или са се развивали по отделно.
Силата на думите
Карма
В езика на циганите съществува особено жестока клетва „харáм“, която е навлязла и в български език. Употребява се в арабските и тюркски езици, стоящи на пътя на разселването им до Европа. „Харáм да ти е младостта!“ - чуваме из устата на българина, и“Харáми те авéл тýке ко тернипé!“ - из устата на циганина. Преводът на това проклятие в приблизителен смисъл е: “Да ти тежи на съвестта /душата/ и живота това, което си направил по нечестен път /начин/“. Произходът на тази клетва е много древен и ни връща в дълбините на времето, чак до доарийския период на анимистичните вярвания. В религията на прото-австралоидните народи е известно дървото „карам“, играещо много важна роля в божествения им свят, а клоните му са свещени. От наименованието на дървото „карам“ произлиза и израза „карма“ - съдба, като цяло.
Страх
В някои от наречията на езика „страх“ е „дарá“. Не се страхувай! - Мá /нá/ дарá! В иранските езици "дард" е болка, страдание, което ме кара да мисля, че може да означава и страх. Страх от болката и страданието, поради простата причина, че не може да има болка и страдание без страх. Ще се получи пълна катастрофа, сравнима с експлозията на бомба в метро, ако предам значението на култовия паметник на българската историческа памет Мадара, в превод от цигански - Мá дарá! - Не се страхувай!
Планина
В езика на руските цигани планина е бéрга. Етонима берегúтка ромá означава планински цигани. Произходът на берга е тракийски.
Дъб
Другото название на дъба в народния говор е мешé, което се употребява и в циганския език. Думата има ирански произход - меше.
Богатство
Ашайáти е богатство, като финансово състояние. Произходът на думата е от санскрит - асаана - богат.
Големец
Често чуваме израза баровец за този, който се големее и парадира с нещо - я със състояние, я със своите връзки с „подземния свят“. Изразът има цигански произход и е производен от барó - голям, големец.
Бой
Жаргонният израз за бой е мариз. Произходът на думата е цигански и е производна на думата марипé - по/бой.
Държава
Темнос означава парче земя, обградено от обикновена бразда или някаква ограда и посветено на божеството в политеистичната култура на древните гърци. Например в Делфи Аполон е разполагал с такъв темнос с размери на стените 190 на 130 метра. Тхáн, тхéм в езика на циганите също означава място /земя/. На хинди стхан означава неопределено или установено място, пласт, държава - Пакист/х/ан, Узбекист/х/ан, Таджикист/х/ан и прочие. Откъде идва тази близост между двете думи, имаща сакрално значение в живота на хората? А на пръв поглед езиците са толкова различни!
Секс
При циганите сексуалното желание се изразява чрез част от тялото. Не че в другите езици липсва този елемент, но наименованието на полов орган може да не означава непременно желание за секс. При циганите задник е бýл, а израза за правенето на секс е булé. Това ме кара да мисля, че в тясната циганска колиба, която е препълнена, е липсвало пространство, където може да се изразяват пълните сексуални фантазии на правещите любов. На жената не й и оставала друга възможност, освен прегърналият я отзад мъж да я обладае тихо и кротко, без да се вдига шум, който ще пробуди спещите наоколо. Именно това „отзад“ е в областта на задните части - задника, бýл.
Слънчева
На голямото множество диалекти на цигански бременна е кхамнú. Словесното обозначение на Слънцето е кхáм. Значи, че бременната жена е слънчева, понеже ще роди поредния продължител на рода, който се очаква да бъде радост за очите, спокойствие за душата, упование в живота и да грее като слънце, до залеза на отредения му живот.
Род
На санскрит богът на кръвта носи името Родрá. Той е покровител на кръвното родство, което цигански е рáт, а на български е род.
Вайкане
Вайкането означава безсмислено и трудно разбираемо многословие, породено от внезапно възникнал проблем или действие. В индийския божествен пантеон богът на говора носи името Вак/Вач. В диалекти на цигански говоря е вакярáв, вачарáв.
Семейство
В санскрит "самя" е глагол и означава движение ведно на хора, хванати за ръце - т. е. целенасочено движение в една посока. На български се превежда като семейство, което напълно се покрива със смисъла на понятието си.
Вятър
Богът на ветровете в индийския божествен пантеон се нарича Ваю, а веене е тази дума в българския език, означаваща състоянието на вятъра - неговото чувстващо се движение.
Сълзи
Аався', апся', асвя' в цигански език означава сълзи. Думата е много стара, като я намираме в „Махабхарата“, където се разказва, че Кунти /или Пита/ родила дете от Слънцето. Уплашена и засрамена от това, след съвет с кърмачката си, принцесата положила детето си във върбова непромокаема кошница и я пуснала във водите на река Асва. Легендата за Кунти е сходна с тази за произхода на Сарагон Първи Стари, първи семитски цар на Вавилон, в началото на 14-ти век преди Христа, както и с легендата за Ромул и Рем и кърмещата ги вълчица. Ромул и Рем са близнаци, родени от Реа Силвия, дъщеря на Нумидор, първи син на Прока, царувал над град Алба Лонга. Нумидор е лишен от престола от по-малкия си брат.
Долина
Харан на баски е долина. В цигански „хáр“ е трап, дол, земна вдлъбнатина, което смислово и визуално се доближава до долина - място между две възвишения.
Циганите
В днешно време циганите в Индия ги наричат кхор. Наред със стотиците племенни и родови названия, обозначаващи ги, циганите са и хората, разпръснали са се по света. Не виждам разлика между кхора и хора. Само в българския език - от славянските - се използва тази дума, означаваща няколко човека, множество от души. На старобългарски хър означава човек, хора. А нима думата хоро не означава множество от танцуващи хора, хванали са се за ръце?
Каруца
На цигански каруца освен вýрдон/о, вердéно е и тáлига. На руски телега е също каруца. На санскрит мисля, че каруца е ян. Да си спомним за хинаянабудизма. „Хинаяна“ е съставна дума - от хина/малка/ и яна /каруца/ - каруца, кола или малка каруца. Съща е и думата „махаяна“ - голяма каруца. На каруцарите е ясно за какво става въпрос, щом стане дума за ян /янове - мн.ч./ - т.е. за спомагателните кожени ремъци, подпомагащи самото теглене на каруцата.
Не
Славянската частица за отрицание не няма нищо общо с не от Хиндукуш. В езика на циганите, независимо от диалектните му разлики, не-то се е запазило със същия смисъл - невó - ново.
Близост между романес и древнобългарски откриваме и в други думи: калеш - черни очи, черноок/а; калó, калú- черен, черна; ил - слънце; илó - сърце; лелек - бял щъркел или щъркел, независимо от цвета му. Думата е грешно взета за турцизъм. На хинди думата е лаг-лаг.
Антара.
Вътре. Думата е с авестийски произход, основен писмен език, говорен в района на родината на древните българи - Памир. Занимаващи се с историята на прабългарите представят онтхонто - основен техен етоним, като морфологичен вариант наантара, което преведено буквално означава „вътрешни българи“. Във византийските хроники се среща израза „андране булгари“, означаващ „вътрешни българи“. Андрé - вътре. Значи антрéто французите са го откраднали от нас!?
Малък, дребен
Другото название на българите /според някои спорно в същността си/ кутригури също ни отвежда до санскрит. Според тях означава малък /на ръст/, дребен. В езика на т.н. „български“ цигани от североизточна България хурдó /кхурдó/ освен дете, означава дребен, ситен. Хурдó манýш - дребен човек.Изразът „дребни пари“ на цигански е хурдé парé/ловé.
Кутре
В днешният български език думата кутри съществува точно с древното си значение. Кутре - малко кученце и най-малкия пръст на ръката. На санскрит ксудраа означава също малък, дребен, ситен. Някои автори виждат връзката между ксудраа и шудра - най-долната и онеправданата от йерархиите в древна Индия каста, към която препращат произхода на циганите.
Свако, сват, свекър, свекърва
Тези думи са от български произход и имат един и същ корен - сва, с произход от санскрит и означава роднини. 1 - Свекър - сва - роднина + карна - правя. Керáв/на цигански/ - правя роднина бащата на съпруга; 2 - Свекърва - правя роднина майката на съпруга; 3 - Свако - правя роднина съпруга на мой роднина.
Правото признава роднинство по сватовство.
Знание
Познанието, знанието в Индия като че ли е двупластово, защото се изказва с две думи - джна - знам и веда - знам. Между санскритското джна и българското знам няма никаква разлика, както и с циганското джанáв. Струва ми се обаче, че веда има предвид онзи вид знание и познание, което е по-висше и има по-дълбоки корени за онова многогодишно наблюдение и анализиране на явленията. Може би, тъкмо затова Великите Братя вграждат в глаголицата, както знаци от българското руническо писмо, така и символи от писмеността брахми и букви от санскрит, като буквата Веда.
Чета
На езика непали "чита" означава умник, знаещ, можещ /допълненията са мои/. На български чета е онова действие, което ни запознава с текста, с неговото съдържание и извличането на информацията от него. Повишаването на знанията чрез четене, увеличава капацитета на човешкото познание в различни обрасти, доразвива разума и интелигентността. Та нали четящите са умници! Правейки връзката ум-четене-разум, аз мисля, че по-скоро думата „умник“ е влязла в езика ни в смисъла на четящ човек. Та нали умниците са чели много!
Циганосвам
В думи като циганос/в/ам, като че ли прозира отрицателното отношение към реда на нещата и тяхната подредба /последователност/, водещо към провал и пропадане на начинанието. Нещо като „Хубава работа, ама циганска работа“. Това е така, защото не се знае произхода на думата ганос/в/ам, която се свързва единствено и само с наименованието на циганите. Ганос/в/ам е глагол от свършен и несвършен вид от гръцки произход и означава калайдис/в/ам.