"Антициганизмът трябва да бъде премахнат с всички възможни средства" казва Желко Йованович
Г-н Желко Йованович е директор на програма "Ромски инициативи" във Фондация Отворено Общество - Будапеща, чиято цел е засилване на ромското лидерство и подобряване на публичните политики към ромите. През последните няколко месеца той провежда активна застъпническа кампания за създаване на "Европейски ромски институт" заедно с други ромски творци, интелектуалци, учени и активисти. Решихме да попитаме г-н Йованович как се развива тази инициатива, която предизвика дебати в политическите и научните среди на европейско ниво. Тук публикуваме българския превод на интервюто на английски език с Желко Йованович.
В една Ваша съвместна статия с г-н Романи Розе за вестник "Франкфуртер Рундшау", Вие твърдите, че в Европа евреите и мюсюлманите се страхуват да носят знаците на религиозната си идентичност. Обаче еврейските и мюсюлманските общности имат свои синагоги и джамии в почти всяка европейска столица. Смятате ли, че ромите също се нуждаят от културни пространства, които да подкрепят тяхната идентичност в тези тревожни времена на страх и несигурност?
Да, това е принципът, който е залегнал в проекта за Европейски ромски институт (ЕРИ). ЕРИ ще бъде пространство, където ромите, заедно с творци и културни дейци, ще могат да разкриват, да си представят, да създават и да показват таланта, достиженията и културния принос на ромите в Европа. Тази идея има голям потенциал, но осъществяването й изисква много работа, убеденост и отдаденост. Обикновено не използвам такива примери, но институции като Алианс Франсез, Гьоте Институт, Британския Съвет, институтите за еврейска и африканска култура илюстрират в какво може да се превърне тази идея. Вярвам, че ние можем да постигнем, дори нещо повече, именно заради креативността на нашата общност, която е взаимодействала с много други култури в Европа.
Една от обявените цели на Европейския ромски институт е да се бори срещу анти-циганизма. През последните години много институции, като Европейската комисия, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съветът на Европа, Европейският форум на ромите и чергарите, приеха голям брой декларации, осъждащи антициганизма без особен ефект върху положението на ромите. Може ли ЕРИ, според Вас, да разчупи този омагьосан кръг?
Антициганизмът трябва да бъде премахнат с всички възможни средства и навсякъде. Публични кампании, дела в националните и международните съдилища, научни изследвания, обучения на активисти, образователни проекти и обучения на полицейски служители, са само част от начините за постигане на тази цел. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съветът на Европа и Европейският съд за човешки права, Европейската комисия, както и гражданските организации, като Европейският център за ромски права, „Равни възможности” в България, „Романи Крис” в Румъния, „Шанс за децата” в Унгария и стотици други организации и личности имат важен принос за постигането на тази цел. Европейският ромски институт предлага борба срещу анти-циганизма чрез средствата на изкуството, културата и медиите. Много от неправителствените организации са правили това на местно и национално ниво, но засилването на омразата и на стереотипите, оказващи негативно влияние върху политиката, ни кара да осъзнаем, че трябва да насочим тези усилия на по-високо ниво и да превърнем ЕРИ в център, обединяващ действията на голям брой малки организации и хора с потенциал.
Очаква се Европейският ромски институт, също така да консултира Съвета на Европа и страните-членки по политически въпроси. Председателят на Европейския форум на ромите и чергарите (ERTF) изрази притеснения, че ЕРИ може да стане причина за изместване на фокуса от политическия дискурс към културната сфера. Мислите ли, че съществуват основания за подобни твърдения?
Беше предложено ЕРИ да има три функции. Като креативен център, ЕРИ ще подкрепя обмяната на съществуващи и нови идеи през културните граници и ромските идентичности, за да се документира историческият опит на ромите в Европа. Като комуникатор и обществен образовател, ЕРИ ще разпространява положителни послания, положителен имидж и знания за ромите, и ще използва публичните пространства за диалог, като например училищата, музеите, театрите и медиите. Като консултант по политиките ЕРИ ще предоставя експертни мнения в своята сфера на компетентност, когато такива бъдат поискани от Съвета на Европа, неговите страни-членки и другите партньорски институции. Тази консултантска функция на ЕРИ ще бъде активирана само когато Съветът на Европа или дадена страна-членка поиска становище от ЕРИ. Тази функция не е задължителна, а се активира само при определени условия. Със сигурност ЕРИ няма да налага консултантската си роля, нито върху служителите на Съвета на Европа, нито върху страните-членки. По мое мнение, между тези три предложени функции, функциите на креативен център и на комуникационен център са най-важни. Инициативата за създаване на ЕРИ предлага конкретен начин за борба с негативния стереотип. Напълно съм съгласен, че не е достатъчен само политическият дискурс, но са нужни и политическа отговорност и действия, за да постигнем осезаеми резултати за ромите. Аз разбирам позицията на бившия председател на Европейския форум на ромите и чергарите. Тя трябва да се разглежда в контекста на несигурността за бъдещия статут и финансирането на тази мрежа от организации от Съвета на Европа. Всъщност, това не са притеснения за бъдещето на Европейския ромски институт, дори да изглеждат като такива на пръв поглед, а по-скоро става дума за спекулиране. Изразената позиция представлява лично мнение на бившия председател на Европейския форум на ромите и чергарите, което аз уважавам, дори да не съм съгласен с него. Новото ръководство на форума не е изразило никаква негативна позиция относно ЕРИ, доколкото знам. Днес, предразсъдъците към ромите формират политическия дискурс, политическите предпочитания и политическите действия. В това се корени проблемът пред който е изправена Европа. Европейският ромски институт предлага визия, която съвсем навреме ще доведе до формиране на нови наративи и образи на ромите и ще се превърне в място за изграждане на допирни точки между ромите и мнозинствата в европейските страни.
Беше обявено, че Фондация Отворено Общество и Съветът на Европа ще подкрепят заедно Европейския ромски инстут. Как би трябвало да бъдат разпределени отговорностите между тези две институции, за да бъдат постигнати целите на ЕРИ?
Фондация Отворено Общество е била поддръжник на ромите през последните две десетилетия. Няма друг по-голям и по-активен поддръжник на ромите в Европа и в света. Ние имаме много основания да се гордеем с нашите постижения и с извлечените поуки. Следователно, нашата роля е да помогнем за създаването на Европейския ромски институт и да допринесем за неговата финансова стабилност. Фондация Отворено Общество подкрепя идеята за Европейски ромски институт с убеждението, че най-добрият начин да преодолеем предразсъдъците и стереотипите срещу ромите е като им помогнем да покажат истинската си същност – какви са и какви не са в действителност. Ние искаме да видим ромите като основен агент на промяната, като движеща сила начело на ЕРИ, която работи заедно с други хора, идващи от различни общности.
Според някои личности от академичните среди, Европейският ромски институт може да застраши свободата на учените да изследват ромите. Науката за ромите често е възприемана като сравнително „лесна” изследователска област. Тя привлича много широк кръг от хора с разнообразни интереси, но броят на изследователите от ромски произход в тази научна област все още е много малък. Как бихте отговорили на критиките, идващи от тези академични среди?
Академичните изследователи и институции могат да бъдат от голяма помощ за ЕРИ. Сред учените могат да бъдат чути най-различни мнения по принцип и конкретно за ЕРИ. Идеята за създаване на ЕРИ се ползва с голяма подкрепа сред изследователите, някои от тях са сред най-активните поддръжници на инициативата. Разбира се, полезно е да има и критични мнения. Наскоро започнахме публични консултации, за да чуем мненията на различни личности и организации, заинтересовани от проекта ЕРИ. Почти всеки ден получаваме нови съобщения за подкрепа от ромски организации, неформални групи, индивиди. Това е един добър начин да преценим с каква подкрепа разполагаме и да отговорим на критиките, които получаваме. Европейският ромски институт не беше замислен като академичен изследователски институт. В същото време, Европа е място, където всеки има свободата да изследва каквото иска и никой не може да бъде спрян да се занимава с наука. Всеки може да изследва и да бъде изследван. Качеството на изследванията показва техните достойнства. Същото важи и за ЕРИ или която и да е друга институция, организация или отделен човек. Ако погледнем сериозно на нещата, ще видим, че ЕРИ не е заплаха за академичните среди, нито академичните среди са заплаха за ЕРИ. По принцип те не могат да бъдат заплаха един за друг, нито врагове. Нашият истински враг е поттисничеството, което държи ромите в културни, икономически и политически окови. Ние трябва да потърсим истинския враг и да се опитаме да го победим.
В последната си статия за „Свободни роми” известният активист от Великобритания Гратан Пъксън, твърди, че ромското движение е уязвимо, че то лесно може да бъде превзето и узурпирано от натрапници. Смятате ли, че ромите наистина са лесна „плячка”?
Ромите стават все по-уверени, по-смели, по-креативни и по-добре организирани. Смятам така, защото знам откъде сме тръгнали, пред какво сме изправени и с какви средства разполагаме. Историята на нашата политическа самоорганизация се измерва в десетилетия, докато историята на нашето поттисничество се измерва във векове. Никой не е страдал, толкова, колкото ние страдаме. Ние никога не сме употребявали насилие или унищожение за постигане на нашите цели, за разлика от други етнически групи. Ние използваме творческата си сила, за да оцеляваме, независимо, че сме подложени на такова угнетение, каквото другите европейци не познават. Ние, ромите сме истински европейци. Другите европейски нации е трябвало да създадат такава наднационална структура като Европейския съюз, за да не се избият едни други. След 60 години ние виждаме колко крехка е тази структура и колко несигурен е мирът. Ние ромите сме живели в мир векове наред в Европа без да се налага да убиваме други хора, за да постигаме целите си. Това не е слабост или уязвимост. Това е гъвкавост и мъдрост. Струва ми се, че другите трябва да се учат от нас.