Откога са циганите в България?
Циганка в София, 1909 г., източник www.stara-sofia.com
В своята “Хронография” Теофан Хомологет (Изповедник) на два пъти съобщава за присъствието на ацигани в град Армориум, област Фригия, около 800-та година и за приятелството с манихеи и ацигани на византийския император Никифор І Геник (802), който бил победен от хан Крум Страшни в битката при Върбишкия проход, където и загинал на 26 юли 811 г. Та този император разрешава на ациганите да се движат свободно из цялата Византийска империя. Доста циганолози смятат, че части от тях се заселват в Тракия - района на Пловдив и Стара Загора.
От тази година са и фолклорните сведения за присъствието на цигани на територията на историческа България. “Дааса черибашия (българският цар) дал на манго една сар глава (царска глава) да му направи чоша за пиене здравици”. Тази великолепна приказка от едно изречение съдържа сведение за присъствието на цигани, предхождащо с над 560 години сведението за присъствието на цигани в България, упоменато в “Рилската грамота” на цар Иван Шишман.
Подкрепа на твърдението, че в България е имало цигании по времето на Крум намираме в сръбската песен, посветена на победата му над Никифор и цитирана от П. Р. Славейков в негова статия, озаглавена “Циганите”: “Зове мощре (майстор златар) от земле, латинске Цесареву главу (на Никифор) оковаше све у сребро и у суво злато...”. Според Славейков циганите във Византийската империя били познати като латинци, което подкрепя твърдението ми, че рóм не е нищо друго, освен произхождащ от Римската (латинска) Византийска империя.
За да бъде дадена поръчката по обкова на императорската глава на циганина ювелир, значи той е бил всеизвестен със своето майсторство. Освен своята известност, той е бил и почитана личност и със сигурност близък на ханския двор, изпълнявал поръчките му отпреди. Бил е отседнал отдавна, понеже занаятът му не предполага към движение и това отсядане (на родá) няма да е по-малко от 50-70 години. За присъствието на цигани в историческа България може да се приеме времето от средата на VІІІ, но аз съм привърженик на идеята, че първите цигани са по българските земи още от VІІ в. През 2015 г. ще станат 1,204 години, откакто има сведения за присъствието на цигани на територии, владени и влизали в границите на историческа България.
Моето предположение за ранното присъствие на циганите в България се подкрепя и от получените нови доказателства за индийския произход на циганите. Професорът от университета на Западна Австралия (University ofWestern Australia) Люба Калайджиева и нейните колеги са проучили произхода на осем от 10 милиона европейски жители, за които е прието да се наричат джипси, което е неправилно. Групата на Калайджиева е изучавала генетично циганите повече от 10 години, анализирайки пет генетични мутации; изследвала различни хромозоми, които съдържат така наречените “генетически маркери”, а също и изменения в ДНК. Сравнявайки европейските генетични образци с тези от Индия, учените видели сходство в генетичните маркери и дошли до извода, че първата група цигани, възможно около хиляда човека, пристигнала в Европа преди 32-40 поколения назад, което прави 800 - 1000 години - едно поколение = 25 години.
За пазителите на “чистотата” на българския народ, едва ли е от значение, че връзките между Индия и България са вековни. Те много лесно и пренебрежително наричат Индия “тъмна”, като не дават пояснение с какво СССР, НРБ, КНР, САЩ, ГФР или коя да е тяхна любима страна е по-светла от нея. СССР - с дивия комунизъм; НРБ - с “народния” съд; КНР - с тоталното унижение на народа на Тибет, продължаващо и до днес; САЩ - с атомната бомба над Хирошима или ГФР - с ужасяващия спомен за Хитлер?
Трябва да се знае, че пристигналите в България от Индия цигани не са били от непозната за българската книжнина земя (страна). Напротив, в нея се намират данни за Индия, което доказва, че средновековна България е имала познания за света. Нали империята на кушаните граничи с Индия, а старата българска азбука глаголица съдържа сходни елементи с деванагари - буквата веди - знание. В “Небеса” на Йоан Екзарх от края на ІХ в. се говори, както за “Индийско море” така и за река Ганг, а в славянски и старобългарски ръкописи се говори за индийските брамини.
На “патриотите” трябва да се напомни, че Раковски през 1857 г. подкрепя борбата на индийския народ за независимост от ярема на “бялата” Великобритания, правейки връзка с игото на българския народ (Български дипломатически преглед - 2005, бр. 1, Стоян Райчевски).