Нищо ново в дрешника на старото
Счупената ми ръка не ме оставя да спя нормално, а ме събужда в ранни зори и ме курдисва пред компютъра. Обвиняваме - ние, дето се облизваме като котараци пред суджук, когато стане въпрос за власт и пари - че днешните силни на деня не зачитали, нито нормите на поведение, нито светостта на семейството, нито липсата на угризение от липсата на какъвто и да е морал. Обвиняваме ги от позицията на хора с отнети права да се чувстват пълноправни и пълноценни граждани на света - включително и на селото, в което кмета е един Марко Кралевичи. Само че трябва тези глезени синчета на съдбата да ги приемем за нещо нормално, както приемаме копчето на балтона с балтона. Представяте ли си балтон без копчета, а зимата е студена, та пушек се вдига. Без балтона копчето си е само копче и нищо друго, нали?
Хайде, сега да си представим време, в което всички сме ангели, а дяволите са в приказките за лошите и крадливи цигани. Някак не се получава, защото със или без циганите, евреите, турците, негрите, арабите и другите, дето не са от чергата на тези, които едновременно мразим и на които се възхищаваме, светът е една голяма клоака. Сега да погледнем в историята. Сатирикът Ювенал предпочел да живее в село Прохюта, пред възможността за живот в бедните квартали на Рим. Той напуска Вечния град в началото на ІІ век. "Какво бе така грозно и пусто, че човек мислеше, че е по-лошо да живее в страх от пожари, събаряне на домовете, хилядите опасности в този опасен град... Избягали роби, престъпници и чужденци пълнят неравните улици на града..." (Петер Орстед, "Нерон", 2007). Няма такива филми! Всяко време с мръсотията си!
Е, уверихме се, че и времето, и мръсотията са едни и същи от време оно. Още не се е бил родил Спасителя, когато хората е трябвало да се спасяват от себе си. Няма нищо страшно, че има хора, които нарушават закона, стига тези, които са призвани да следят за това не го нарушават с престъпниците. Защото точно това хващане за ръце на закононарушители и законозащитници ни праща в "осма глуха" със слухови апаратчета, чудейки се в кой свят живеем. В света на Ювенал, в който престъпници съдят тези, които им казват че са такива, или в свят, съобразен с изискванията на днешното време. А някой може ли да ми каже какви са изискванията на днешното време?