На родния език*
Дори магаренцето Марко
на родния си език реве -
магарешки, юнашки, яко!
Петелът - петльо златен -
призори кукурига: Кукуригу,
мъжки, жарко!
Кукувицата, роди ли се,
в гнездото готова е да кука: Куку, куку!
Език си има и врабчето - чикчирик.
И синигерчето - певец перест,
излян от песен и атлас в синьо!
И мравката дори си тананика - Мрава-ва-ва...
И лъвът уж хищен, горделив,
изревва сред гората страшно!
Без много да умува,
кой ще се изплаши.
Вярно ли е, че само
ромското момче
от маминия език се срамува?!
Песента изпей момче,
песента на романес,
тя ще буди в утринта
златната звезда зора.
И ще литнеш с песента -
птичка волна над света!
*Авторът е от град Стара Загора. Стихотворението е публикувано за първи път в списание "Джипси рай", бр. 2, 1998 г.