top of page

ИЗПОВЕД НА ЕДИН РОМСКИ ЛИДЕР: Трябваше да бъда по-малко Мартин Лутър и повече Малкълм Екс

Статията More Malcolm X на американския журналист и директор на Foreign Policy in Focus, Джон Фефър е посветена на ромския активист и политик от Унгария Аладар Хорват, с който той провежда интервю през 2013 г. Цялото интервю на английски език може да бъде прочетено в блога на Джон Фефър http://www.johnfeffer.com/more-malcolm-x/.

Когато стане дума за ромите в Централна и Източна Европа, неизбежно изниква един смущаващ въпрос „Къде е ромският Мартин Лутър Кинг?” Прилики между историята на ромите и историята на афро-американците, действително има. Въпреки това при ромите в Европа все още не се е появил лидер с харизмата и обаянието на Мартин Лутър Кинг.


Всъщност, проблемът е по-сложен, отколкото изглежда. Когато цялото внимание се фокусира върху личността на Кинг, често се подценява ролята на предшествениците и съвременниците му, които не винаги са били съгласни с него. Съществува мнението, че такъв тип лидер, като Мартин Лутър Кинг, когото белите либерали не са считали за заплаха, би бил подходящ и за ромите в Централна и Източна Европа.


Аладар Хорват е ромски активист за човешки права повече от две десетилетия. Той е създател на една от най-влиятелните ромски организации в Унгария – Пралипе. Бил е депутат в унгарския парламент през 90-те години. Хорват е добре запознат с историята на афро-американското движение. Когато го попитах, дали е променил възгледите си от последния път, когато се срещнахме през 1995 г., до сега, той каза „начинът ми на мислене не се е променил, но ми се искаше да съм бил по-смел и по-решителен. Нямах достатъчно вяра в себе си, за да се изправя срещу тази система. Трябваше да съм по-малко Мартин Лутър Кинг и повече Малкълм Екс.”


Това прозрение на ромския активист, отчасти може да се обясни с фрустрацията му от липсата на съществена промяна в положението на ромите. „Аз исках ромите да имат избор, дали да се интегрират в унгарското общество или да живеят отделно”, ми каза Хорват в интервю през миналия август в един ресторант в Будапеща, „но истината е, че не ни позволяват да се интегрираме.”


„По същото време, когато беше създадена „Унгарска Гвардия”, полувоенна националистическа организация, аз организирах боксов шампионат за деца”, си спомня Хорват. „Ръководителят на шампионата, който беше ромски боксьор, ми каза – кажи на тези националисти, че 28 от нас ще отидат там и ще се бием с тях с голи ръце. Ако ние загубим, нека създадат Гвардията. Ако ние спечелим, те трябва да се откажат.” Обмислих предложението, но не го направихме. Днес, си мисля, че трябваше да се срещнем с тях лице в лице. Сега не вярвам, че фашизмът може да бъде победен с ненасилствени средства.”


Интервюто

Какво мислиш за образователния статус на ромите днес? Има ли някакво подобрение от времето, когато ти си бил учител?


Статистическите данни, а също и моят опит, показват, че нещата са се влошили. През 1997 г. имахме в Унгария 128 сегрегирани училища. Сега са повече от 300. Отгоре на всичко, и в смесените училища вече има сегрегирани класове. Това е свързано с географската сегрегация на ромите. С настъпването на демократичните промени и икономическата криза, стотици хиляди роми загубиха работата си. Бяха използвани различни методи, ромите да бъдат избутани извън градовете или в покрайнините. През 1990 г. имаше само 3 села с изцяло ромско население. Сега ромските села в Унгария са над 300. Има 110 градчета, в които ромите са мнозинство и още 200 градчета, в които над 30% от населението е ромско. Някои селища се гетоизират. Двама унгарски учени изследват този процес. Имаме трето поколение роми, които са трайно безработни. Вече не говорим за унгарско село с ромски квартал, а за ромско село, покрай което може да има друго селище. В Унгария съществуват цели географски райони с площ от по 30 квадратни километра, където трудно ще срещнеш, някой, който да не е от ромски произход. Говорим за микро-региони и гето-училища. Трябва да кажем ясно, че училищната система в Унгария е система на апартейд.


Ако утре станеш министър на образованието, какво би направил?


Ще взема мерки да се спре това изселване на ромите от градовете. Тези хора, които живеят в градовете и в селата трябва да си останат там. Касае се за 1,2 милиона души. Щях да създам фонд от европейските средства за подпомагане на тези градове и училищата в тях. В бюджета трябва да бъде отразено, че става дума за 12% от населението на страната.


Колко роми живеят в Унгария?


През 2011 г., на преброяването, 315,000 унгарци се декларираха като роми. Това е с 60% повече, отколкото преди 10 години. Тогава 194,000 души заявиха, че са от ромски произход. Това не означава, че ромите са нарастнали с 60%, просто днес повече хора живеят в ромски гета, и тези хора не могат да кажат - не сме роми. През 1990 г. по наши преценки ромите бяха 500,000-600,000 в Унгария. Сега са приблизително между 800,000 и един милион.

За коя политическа партия би работил?

Като ромски граждански активист, чувствам, че не мога да бъда либерал. Например, по въпросите на културата, вижданията ми са по-скоро консервативни, смятам, че културните права трябва да се съхранят. По въпросите за човешките права, ние сме по-близо до левите либерали. Но по социално-икономическите проблеми, унгарската левица се намира на общи позиции с център-дясното. През 2011 г. водеща социологическа агенция проведе допитване по въпроса „Съгласни ли сте, че престъпността е заложена в кръвта на ромите?” 60% от подкрепящите ФИДЕС казаха да. При социалистите отговорилите положително бяха 61%.

Мислил ли си за самостоятелна ромска партия?

Миналата година, ние учредихме и регистрирахме такава ромска партия. На следващите парламентарни избори ще участваме чрез ромска партия. Ако получим достатъчно подкрепа, ще се явим на национални и местни избори. Нашата цел номер едно е да накараме премиера Орбан да подаде оставка. Бихме подкрепили левицата, за да свалим Орбан. На европейските избори, обаче, ще се явим самостоятелно, за да видим колко гласа можем да съберем.


Настъпи ли някаква промяна в начина ти на мислене от 90-те години до сега?


Начинът ми на мислене не се е променил, но ми се искаше да съм бил по-смел и по-решителен. Нямах достатъчно вяра в себе си, за да се изправя срещу тази система. Трябваше да съм по-малко Мартин Лутър Кинг и повече Малкълм Екс.



bottom of page