Ние и днешният свят
Лично на мен не ми е известен исторически факт, в който ние, циганите, да сме били дейни участници, когато е имало явен сблъсък между цивилизациите - между цивилизацията на християнството и цивилизацията на мюсюлманството. А такива сблъсъци е имало непрестанно, като се почне от Първия кръстоносен поход, та до днес, когато бяха разстреляни във Франция по най-брутален и несъвместим със здравия разум начин журналисти и карикатуристи.
В кого е първоначалният тласък на тази омраза, която държи в неизвестност идващото Утре - в християнина и неговата Света инквизиция или в мюсюлманина и неговата неистова омраза към неверниците? Може би вината е и в двамата представители на тези религии, които игнорират факта, че Бог е един, независимо от неговите десетки имена. Тази вражда между християнството и мюсюлманството е едно състезание в полето на различията, което никога няма да излъчи победител, а ще нанесе неимоверно тежки поражения на света и неговата култура.
Да, обаче дали случващото се при ромите в Пазарджик, което цели приобщаването им към радикалния ислямизъм - който няма нищо общо с нормално изповядваната вяра в Аллах - не е опит и циганите да се включат в този сблъсък на цивилизациите, положен на религиозна основа? Винаги съм казвал, че разговорите и спорът на тема религия трябва да се вършат от познавачи на двете религии, защото свободното тяхно интерпретиране води винаги до кървави сблъсъци.
Трябва да се каже, че определени сили се мъчат да ни вкарат в този сблъсък, който в момента е благодатна почва за избуяването на националистически, а от това и на популистки възгледи. Точно в този момент, когато радикални ислямисти, в името на една неосъществима в днешно време мечта за възраждането на Халифата, подлудяват света със своите нечовешки изстъпления срещу човешката личност. Това е удобно оправдание от националистическите сили в България да ни направят още по-голям свой враг, за да имат "моралното" право да ни смачкат, когато му дойде времето. Огледално отражение в бъдеще време на действията на подивелите от необяснима за здравия разум мъст джихадисти, пренесено на нова почва и борещо се с нов враг, в лицето на циганите - поне на Балкански полуостров, където циганите мюсюлмани са със сигурност болшинство.
Ние трябва да се пазим от такива политически залитания, пренесени на религиозна основа, защото Светът е нашият дом, за разлика от народите с държавност, оковани във веригите на държавността, която винаги ражда не по-малко див от радикалния ислям, радикален национализъм. На националистите трябва да се каже, че ако те си мислят, че са ни взели в тяхното общество, са "забравили" да ни приемат в него като равноправни субекти на нацията. Обаче, за да стане факт това трябва да се запитаме честно и откровено дали не искаме повече, отколкото сме готови да дадем от себе си, на децата си и на Европа - като наш общ дом. Дали не трябва да разберем истината, че образованието е тази сила, която ще ни направи съпричастни на проблемите на света - като общо и на България - в частност. Щом българската държава ни предлага условията и възможността да се образоваме, за да бъдем в крак с днешното време, то трябва пълноценно и осъзнато да се възползваме от тази възможност. Защото ако искаме да се отнасят с нас толерантно, то ние също трябва да бъдем толерантни към обществото и законите, които внасят порядък в него. Защото ако влизаме необезпокоявани в църквата, джамията или синагогата, трябва да изхвърлим от сърцата си омразата към тези, които не споделят нашата религия и вяра, понеже и те са деца на Създателя. Бащата обича еднакво и бялото си, и черното си, и здравото си, и болното си, и грамотното си, и неграмотното си дете, без да внася разлика между тях.
Понеже циганите винаги сме гледали на света като на наш дом, трябва да сме с тези, които гледат да запазят неговата цялост и толерантност. Трябва да отдадем своите сили, за да може този разрушителен сблъсък на цивилизациите да не се състои, понеже той е на основата на неподчинението на законите и неуважението на културните традиции и норми, като поражда само и единствено неистова омраза и злоба. Ще завърша така: Нито Европа може може без нас, нито ние можем без Европа.