MALCOLM X: Послание към масите. Домашният негър срещу негъра от полето
Знаменитата реч на Малкълм Екс „Послание към масите“ е произнесена на 10 ноември 1963 г. в баптистката църква „Цар Соломон“ в Детройт, Мичиган. Тя засяга темите за междурасовите отношения в САЩ, за ролята на черните лидери, за ролята на религията, за национализма, за революцията. В нея Малкълм Екс дава своята оценка и за „Похода към Вашингтон“, който по думите му е започнал като „черна революция“, но е завършил като „цирк“. Тази реч е включена сред стоте най-значими американски политически речи на XX век. Публикуваме избрани откъси от прочутата реч на Малкълм Екс, в превод от английски на български.
Някога имало два вида роби, негрите, които вършели домашната работа и негрите, които работели на полето. Домашните негри живеели в къщата на господаря, те се обличали добре, ядяли добре, защото ядяли от храната му или каквото остане от нея. Те живеели на тавана или в мазето, но все пак близо до господаря.Те обичали господаря повече, отколкото господарят обичал себе си. Те биха рискували живота си, заради господарския дом, преди господарят да рискува своя живот. Ако господарят каже „Имаме хубава къща”, домашният негър повтарял „О, да, имаме хубава къща”. Когато господарят казвал „Ние” и негърът казвал „Ние”. Ето, затова го наричали домашен негър.
Ако в господарския дом избухне пожар, домашният негър пръв се хвърлял да гаси пламъците. Ако господарят се разболее, домашният негър казвал „Шефе, ние се разболяхме?” Ние се разболяхме! Той се идентифицирал с господаря си, повече отколкото господарят се идентифицирал със себе си. И ако отидеш при домашния негър и му кажеш „Хайде да избягаме, да се спасим, да се освободим”, домашният негър ще те погледне и ще ти отговори „Човече, ти си луд. Какво значи да се освободим? Къде има по-хубава къща от тази? Къде ще намеря по-хубави дрехи от тези? Къде ще ям по-хубава храна от тази?” Такъв бил домашният негър. В онези дни го наричали „домашен негър”. По същия начин го наричаме и днес, защото все още има домашни негри сред нас.
Този модерен домашен негър обича своя господар. Той иска да живее близо до него. Той би платил три пъти повече, отколкото струва една къща, стига да е по-близо до дома на господаря. Така ще може да се бие в гърдите: „Аз съм единственият негър тук”; „Аз съм единственият назначен на тази работа”; „Аз съм единственият в това училище”. Но, ти не си нищо повече от домашен негър.
Макар домашния негър да обичал господаря, негрите на полето, които били много повече, мразели господаря. Когато в господарската къща избухне пожар, негърът от полето не отивал да го гаси, той почвал да се моли да задуха по-силен вятър. Когато господарят бил болен, полският негър се молел господарят да умре. Ако някой отиде при полския негър и му каже „Хайде да се махаме, да избягаме“, той не казвал „Къде ще ходим?“, вместо това отговарял „Всяко друго място е по-добро от това“. В Америка днес има полски негри. Аз също съм негър от полето. Когато къщата гори, няма да чуеш тези негърчета да казват „Нашето правителство е в беда“. Те казват „Правителството е в беда“. Представяш ли си негър да казва „Нашето правителство“! Веднъж чух един да казва „нашите космонавти“. Дори няма да го пуснат да се доближи до космическия апарат, обаче - „нашите космонавти“! „Нашият флот“ – този негър си е загубил ума. Този негър напълно си е загубил ума.
Както едно време робовладелецът е използвал Том, домашния негър, да надзирава негрите на полето, така и днес, същият стар робовладелец притежава негри, модерни Чичо Томовци, Чичо Томовци от XX век, които държат под око теб и мен, държат ни под контрол, държат ни пасивни, мирни и кротки. Ето това е добрият Том, той не иска да се бунтуваш... За да не се съпротивляваш, белият човек използва срещу теб, тези религиозни Чичо Томовци, които учат теб и мен, да страдаме мирно, без да оказваме съпротива. Не спирай да страдаш – но страдай мирно и кротко. Както Преподобният Клийдж казва „Остави кръвта ти да се лее по улицата“. Това е срамота. Особено, когато го казва христиански проповедник.
Робовладелецът взе Том и го облече добре, и го нахрани добре, и дори му позволи малко да се образова – само малко. Даде му дълго палто и висока шапка и накара останалите роби да му подражават. След това той използва Том, за да контролира другите негри. Същата стратегия от миналото, е в сила и днес. Робовладелецът си избира един негър, така нареченото Негро, издига го в обществото, създава му репутация, рекламира го, превръща го в знаменитост. И накрая същото това Негро започва да говори от името на негрите и става негърски лидер... Тези лидери не са част от Черната революция, те са инструмент срещу Черната революция.
Представи си, че кафето ти е твърде черно, твърде силно. Какво правиш? Интегрираш го със сметана, правиш го по-слабо. Ако прекалиш със сметаната, вече няма да усещаш вкуса на кафето. Било е горещо, станало е студено. Било е силно, станало е слабо. Преди те е държало буден, сега те приспива. Точно това се случи и с негърския поход към Вашингтон. В мига, в който белите поеха контрола над него, той загуби войнствения си характер. Участниците в похода престанаха да бъдат гневни. Те престанаха да бъдат опасни. Те престанаха да бъдат безкомпромисни. Това вече не беше поход, това беше пикник, цирк.